Посттравматично стресово разстройство

Разбиране на посттравматичното стресово разстройство

Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е заболяване, което възниква при някои хора след травматично събитие.

Кратък преглед на ПТСР

Най-честата причина ПТСР е неочаквана смърт на близък,1 въпреки че може да има много възможни причини, като сексуално насилие, война, физическа агресия, природно бедствие или пътно-транспортно произшествие.2 Хората може да развият ПТСР, след като те самите са преживели травма, били са свидетели на травма или дори са научили за травма, засягаща техен близък или приятел.2

 

ПТСР е сериозно и недостатъчно лекувано заболяване, което може да възникне на всякаква възраст и да окаже негативно влияние върху много социални и икономически аспекти от живота на пациентите.2-4

Факти за посттравматичното стресово разстройство

Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) възниква при някои хора, след като преживеят, станат свидетели или научат за травматично събитие като смърт на близък, сексуално насилие, война, физическа агресия, природно бедствие или пътно-транспортно произшествие.1 ПТСР може да окаже негативно влияние върху много социални и икономически аспекти от живота на хората, а също и върху обществото.2,3

Пациентите с ПТСР може да страдат от мъчителни спомени и живо припомняне на травмиращото преживяване, самообвинение, невъзможност за изпитване на щастие, нарушени емоционални реакции (например раздразнителност, безразсъдно поведение) и може активно да избягват неща, които им напомнят за травматичното събитие.1

Симптомите на ПТСР

Симптомите на ПТСР могат да бъдат разделени на четири основни вида.5

 

  • Повторно преживяване на травмата – повтарящи се спомени, кошмари и припомняне на травмиращото преживяване.
  • Симптоми на избягване – избягване на мисли, чувства, предмети, хора или места, които са свързани с травмата.
  • Отрицателни мисли и емоции – прекомерно негативни убеждения за себе си или света, срам или вина, понижено ниво на емоции, чувство на отчужденост и трудности при запомнянето на подробности за травмата.
  • Промени във възбудата или емоционалните реакции – раздразнителност, повишена бдителност, безрасъдно поведение, нарушения на съня и затруднена концентрация.

Симптомите на ПТСР са различни при различните хора. Някои пациенти може да имат предимно един от четирите типа симптоми, докато други може да имат комбинация от симптоми.2 Времето на поява на симптомите може също да е различно - повечето хора с ПТСР получават симптоми веднага след травматичното събитие,3 но при други може да има забавяне с месеци или дори години преди появата на симптомите.2

70%

от хората преживяват травматично събитие през живота си, но повечето от тях се възстановяват нормално.4,5

~ 3.9%

от всички хора по света получават ПТСР през живота си; честотата е приблизително 5.6%при хората, преживели травма.

Епидемиология и бреме

В световен мащаб, повечето хора (70%) преживяват травматично събитие през живота си.6 Въпреки че по-голямата част от хората, изложени на травматично събитие, се възстановяват нормално, около 5,6% от тях развиват ПТСР.3 Това означава, че около 3.9% от всички хора получават ПТСР през живота си.3 ПТСР се среща над два пъти по-често при жените отколкото при мъжете и е по-често в държавите с високи доходи в сравнение с държавите с ниски доходи.3 Честотата на ПТСР е по-висока при ветераните и при хора, чиято работа е свързана с повишен риск от травма (например полицаи, пожарникари и медицински лица в спешната помощ).2

 

Някои хора с ПТСР се възстановяват бързо, а други може да имат симптоми в продължение на много години.2 ПТСР оказва отрицателно влияние върху много аспекти от живота на хората, включително интимните отношения, приятелствата и социалните контакти, родителството, финансите, работата и успеваемостта в обучението.4

 

В глобално проучване на Световната здравна организация (СЗО) е установено, че хората с ПТСР пропускат средно 15 дни от работа или други дейности годишно в сравнение с хора без ПТСР,7 което може да доведе до значителни разходи. При по-възрастните пациенти симптомите на ПТСР могат да се засилят в резултат на влошаване на здравето, понижение на когнитивните способности и социална изолация, които допринасят за бремето на заболяването.2

Факти за посттравматичното стресово разстройство

ПТСР може да се прояви на всякаква възраст, дори при много малки деца.1

ПТСР може да има негативен ефект при интимни отношения, приятелства и социализиране, родителство, работа и учение.2

Хората, които се притесняват, че те  - или техни близки - имат симптоми на ПТСР, трябва да се консултират с лекар.

Диагностика и лечение

Хората, които се притесняват, че те или техни близки имат симптоми на ПТСР, трябва да се консултират с лекар. Диагнозата ПТСР се поставя чрез разговор с пациента или с неговите родители, ако пациентът е в ранна детска възраст.2 Симптомите на ПТСР често са подобни на симптомите при други заболявания (като депресия), което може да доведе до недиагностициране или погрешно диагностициране на ПТСР.8 Основната разлика между ПТСР и депресията е, че при ПТСР е необходимо да се е случила травма.

 

Лечението на ПТСР обикновено включва психотерапия - съобразена с обстоятелствата поведенческа и емоционална подкрепа от медицински специалисти - може да включва и лекарства.9 Преглед на данните в световен мащаб обаче показва, че по-малко от 50% от пациентите с ПТСР търсят лечение.3 Освен това забавянето при започването на лечение може да влоши резултатите.10 Ранната диагноза и лечение са много важни при пациентите с ПТСР.

  1. Kessler RC, Rose S, Koenen KC, Karam EG, Stang PE, Stein DJ, et al. How well can post-traumatic stress disorder be predicted from pre-trauma risk factors? An exploratory study in the WHO World Mental Health Surveys. World Psychiatry. 2014;13(3):265–274.
  2. American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders. 5th ed. Arlington, VA: American Psychiatric Association; 2013.
  3. Koenen KC, Ratanatharathorn A, Ng L, McLaughlin KA, Bromet EJ, Stein DJ, et al. Posttraumatic stress disorder in the World Mental Health Surveys. Psychol Med. 2017;47(13):2260–2274.
  4. Rodriguez P, Holowka DW, Marx BP. Assessment of posttraumatic stress disorder-related functional impairment: a review. J Rehabil Res Dev. 2012;49(5):649–665.
  5. Lancaster CL, Teeters JB, Gros DF, Back SE. Posttraumatic stress disorder: overview of evidence-based assessment and treatment. J Clin Med. 2016;5(11).pii:E105.
  6. Benjet C, Bromet E, Karam EG, Kessler RC, McLaughlin KA, Ruscio AM, et al. The epidemiology of traumatic event exposure worldwide: results from the World Mental Health Survey Consortium. Psychol Med. 2016;46(2):327–343.
  7. Alonso J, Petukhova M, Vilagut G, Chatterji S, Heeringa S, Üstün TB, et al. Days out of role due to common physical and mental conditions: results from the WHO World Mental Health surveys. Mol Psychiatry. 2011;16(12):1234–1246.
  8. Brady KT, Killeen TK, Brewerton T, Lucerini S. Comorbidity of psychiatric disorders and posttraumatic stress disorder. J Clin Psychiatry. 2000;61(Suppl 7):22–32. 
  9. American Psychological Association. Guideline Development Panel for the treatment of posttraumatic stress disorder in adults. Clinical practice guideline for the treatment of PTSD. American Psychological Association; 2017.
  10. Maguen S, Madden E, Neylan TC, Cohen BE, Bertenthal D, Seal KH. Timing of mental health treatment and PTSD symptom improvement among Iraq and Afghanistan veterans. Psychiatr Serv. 2014;65(12):1414–1419.

  1. American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders. 5th ed. Arlington, VA: American Psychiatric Association; 2013.
  2. Rodriguez P, Holowka DW, Marx BP. Assessment of posttraumatic stress disorder-related functional impairment: a review. J Rehabil Res Dev. 2012;49(5):649–665.
  3. Alonso J, Petukhova M, Vilagut G, Chatterji S, Heeringa S, Üstün TB, et al. Days out of role due to common physical and mental conditions: results from the WHO World Mental Health surveys. Mol Psychiatry. 2011;16(12):1234–1246.
  4. Benjet C, Bromet E, Karam EG, Kessler RC, McLaughlin KA, Ruscio AM, et al. The epidemiology of traumatic event exposure worldwide: results from the World Mental Health Survey Consortium. Psychol Med. 2016;46(2):327–343.
  5. Koenen KC, Ratanatharathorn A, Ng L, McLaughlin KA, Bromet EJ, Stein DJ, et al. Posttraumatic stress disorder in the World Mental Health Surveys. Psychol Med. 2017;47(13):2260–2274.

Още от Лундбек