Генерализирано тревожно разстройство

Генерализирано тревожно разстройство

Генерализираното тревожно разстройство е мъчително заболяване, свързано с прекомерно притеснение, което може да окаже значимо влияние върху личния, семейния и професионалния живот на пациента.

Преглед на генерализираното тревожно разстройство

Пациентите с генерализирано тревожно разстройство изпитват прекомерно притеснение за обичайни неща от ежедневието си. Тези притеснения често са свързани с отговорностите, финансовите въпроси или здравето - собственото или на близките.1 Генерализираното тревожно разстройство се различава от нормалното притеснение по това, че тревожността е по-силна, продължава по-дълго и често не се причинява от едно конкретно притеснение.1

Факти за генерализираното тревожно разстройство

Генерализираното тревожно разстройство е мъчително заболяване, свързано с прекомерно притеснение, което може да окаже значимо влияние върху личния, семейния и професионалния живот на пациента. Безпокойството често е свързано с отговорностите, финансовите въпроси или здравето - собственото или на близките. 1

Пациентите с генерализирано тревожно разстройство изпитват безпокойство през повечето време, което изглежда прекомерно сравнение с действителна вероятност да се
случи нещо лошо.1

Симптоми на генерализирано тревожно разстройство 

Пациентите с генерализирано тревожно разстройство изпитват чувство на безпокойство през по-голямата част от времето.1 Например пациентът може да се притеснява за работата си, за домакинските си задължения или да не закъснее за среща.1 Притесненията на пациентите изглеждат прекомерни в сравнение с действителната вероятност да се случи нещо лошо, но въпреки това им е трудно да контролират чувствата си.1 Ако едно притеснение изчезне, вероятно човекът ще започне да се безпокои за нещо друго.1

 

Освен прекомерното безпокойство, пациентите с генерализирано тревожно разстройство може да имат симптоми като затруднена концентрация, чувство, че са на ръба, по-лесна уморяемост и раздразнителност.1 Пациентите с това разстройство може да изпитват и физически симптоми, като изпотяване, гадене и диария.1

 

Симптомите на генерализираното тревожно разстройство могат да възникват и отшумяват през живота на пациента, но се приема, че това е дългосрочно (хронично) разстройство и много малко пациенти успяват напълно да преодолеят симптомите.1

3.7%

от хората в света страдат от генерализирано тревожно разстройство.2

50%

от хората получават първи симптоми преди да навършат 39 години.2

51%

от хората с генерализирано тревожно разстройство са тежко инвалидизирани в някакъв аспект но своя семеен живот, работа, взаимоотношения или социален живот.2

Епидемиология и бреме

3,7% от хората в света страдат от генерализирано тревожно разстройство.2 То е по-често срещано в държавите с високи доходи (5,0%) отколкото в държавите с ниски доходи (1,6%).2


Повечето хора, диагностицирани с генерализирано тревожно разстройство, са на средна възраст, но симптомите се проявяват в широк възрастов диапазон.1,2 Генерализираното тревожно разстройство е два пъти по-често срещано при жените, отколкото при мъжете..1

 

В глобално проучване на Световната здравна организация (СЗО) е установено, че 51% от хората с генерализирано тревожно разстройство са тежко инвалидизирани в някакъв аспект на своя семеен живот, работа, взаимоотношения или социален живот.2 Хората с този вид разстройство пропускат средно 8 дни от работа или други дейности годишно поради заболяването си.3 Също така пациентите с генерализирано тревожно разстройство по-често съобщават за по-лошо общо благосъстояние и качество на живот в сравнение с другите хора.4

Факти за генерализирано тревожно разстройство

Генерализираното тревожно разстройство е два пъти по-често срещано при жените, отколкото при мъжете.1

Хората с генерализирано тревожно разстройство пропускат средно 8 дни работа или дейности годишно заради разстройството си..3

Хората, които се притесняват, че те  –или техни близки – имат симптоми на генерализирано тревожно разстройство, трябва да се консултират с лекар.

Диагностика

Хората, които се притесняват, че те или техни близки имат симптоми на генерализирано тревожно разстройство, трябва да се консултират с лекар. Генерализираното тревожно разстройство се диагностицира по време на разговор с лекаря, който задава на пациента въпроси за симптомите и преживяванията му. Въпреки че е относително често срещано заболяване, в едно проучване 71% от случаите не са открити от лекарите в доболничната помощ.5 Високата честота на погрешно поставени диагнози се дължи на голямото припокриване на симптомите с други тревожни разстройства и разстройства на настроението и на факта, че много пациенти с генерализирано тревожно разстройство страдат и от други заболявания, най-често социална фобия.6

 

Към настоящия момент няма лечение за генерализирано тревожно разтсройство; симптомите обаче може да се контролират и качеството на живот на пациента да се подобри чрез комбинация от лекарства и подкрепа от медицински специалисти и близките на пациента..7

  1. American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders. 5th ed. Arlington, VA: American Psychiatric Association; 2013.
  2. Ruscio AM, Hallion LS, Lim CCW, Aguilar-Gaxiola S, Al-Hamzawi A, Alonso J, et al. Cross-sectional comparison of the epidemiology of DSM-5 generalized anxiety disorder across the globe. JAMA Psychiatry. 2017;74(5):465–475.
  3. Alonso J, Petukhova M, Vilagut G, Chatterji S, Heeringa S, Üstün TB, et al. Days out of role due to common physical and mental conditions: results from the WHO World Mental Health surveys. Mol Psychiatry. 2011;16(12):1234–1246.
  4. Hoffman DL, Dukes EM, Wittchen HU. Human and economic burden of generalized anxiety disorder. Depress Anxiety. 2008;25(1):72–90.
  5. Vermani M, Marcus M, Katzman MA. Rates of detection of mood and anxiety disorders in primary care: a descriptive, cross-sectional study. Prim Care Companion CNS Disord. 2011;13(2):PCC.10m01013.
  6. Newman MG, Przeworski A, Fisher AJ, Borkovec TD. Diagnostic comorbidity in adults with generalized anxiety disorder: impact of comorbidity on psychotherapy outcome and impact of psychotherapy on comorbid diagnoses. Behav Ther. 2010;41(1):59–72.
  7. Bandelow B, Michaelis S, Wedekind D. Treatment of anxiety disorders. Dialogues Clin Neurosci. 2017;19(2):93–107.

  1. American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders. 5th ed. Arlington, VA: American Psychiatric Association; 2013.
  2. Ruscio AM, Hallion LS, Lim CCW, Aguilar-Gaxiola S, Al-Hamzawi A, Alonso J, et al. Cross-sectional comparison of the epidemiology of DSM-5 generalized anxiety disorder across the globe. JAMA Psychiatry. 2017;74(5):465–475.
  3. Alonso J, Petukhova M, Vilagut G, Chatterji S, Heeringa S, Üstün TB, et al. Days out of role due to common physical and mental conditions: results from the WHO World Mental Health surveys. Mol Psychiatry. 2011;16(12):1234–1246.

Още от Лундбек

Разбиране на мозъчните заболявания

Пътят към здравето на мозъка започва с
разбиране на мозъчните заболявания.

Нашата наука

В Лундбек са разработени някои от най-предписваните лекарства в света.

Нашият ангажимент

Световна фармацевтична компания, специализирана в мозъчни заболявания