Депресията е често срещано заболяване, свързано с широк спектър емоционални, когнитивни и физически симптоми.¹ Тези симптоми оказват влияние върху всекидневния живот. Хората с депресия нямат контрол върху настроението и емоциите си и се чувстват потиснати почти непрекъснато. Поради това те може да имат трудности при запазване на работата си, продължаване на обучението си и/или при поддържане на семейния си живот и социалните си контакти.

Депресията може да засегне всеки, но различни социални и биологични фактори могат да повишат риска човек да развие това заболяване. Освен това стресови преживявания като болест, безработица или тежка загуба могат да предизвикат възникване на заболяването при някои хора.

Въпреки че въздействието на депресията е различно при отделните хора, тя е нещо повече от това "да се чувстваш подтиснат" за кратко. Поради химически промени в мозъка, тези симптоми могат да продължат седмици, месеци или дори години. Депресията се проявава като комбинация от три групи сиптоми: емоционални, когнитивни и физически. 

Емоционални симптоми - емоционалните симптоми като тъга, чувство на безнадеждност и тревожност, вероятно са симптомите, които обичайно се свързват с депресията.¹

Физически симптоми - Физическите симптоми на депресията са различни и може да включват проблеми със съня, апетита и теглото, нарушение на сексуалната функция и главоболие; всички те са много мъчителни за пациентите.¹

Когнитивни симптоми - Когнитивните симптоми засягат вниманието, паметта, вземането на решения и скоростта на мислене, като може да имат особено неблагоприятни последствия върху ежедневните дейности, изпълнението на задълженията на работа или в училище.² Също така в проучването се отбелязва, че когнитивните симптоми като затруднена концентрация, забравяне или нерешителност, се проявяват до 94% от времето при депресивни епизоди.³ Дори при пациенти с депресия, за които се приема, че са в ремисия, когнитивни симптоми са налице през 39-44% от времето през периодите на ремисия.³

В най-сериозното си проявление депресията може да доведе до суицидни мисли и самонараняване.

Депресията е разпространена в цял свят, при хора от всички възрастови групи и различен социален произход, и както при мъже, така и при жени.^3-5 Обикновено първата поява на симптоми на депресия е на 20-25 годишна възраст.⁴ Оценките за разпространението значително се различават, но в повечето държави 8–12% от хората проявяват симптоми на депресия през живота си.⁶

Понастоящем Световната здравна организация посочва депресията като водеща причина за инвалидизация в световен мащаб.³ При едно проучване се установява, че до 66% от пациентите, страдащи от депресия, определят заболяването като силно инвалидизиращо.⁶ Въпреки голямото бреме на депресията, за хората и обществото продължава да е налице фактът, че много пациенти с депресия не получават лечение.⁶

Депресията може да бъде диагностицирана чрез разговор с лекар, който задава въпроси за симптомите, ежедневието и семейната среда. Има много скали за оценка, които също могат да бъдат използвани за откриване на симптомите и оценка на степента на тежеста на депресията. След поставяне на диагнозата обикновено се препоръчва комбинация от различни терапии, включително медикаментозно лечение, консултации, социална подкрепа, физически упражнения и техники за самопомощ.

Понастоящем няма лечение за депресията, но има лекарства за симптомите й, а проучванията продължават.

Подкрепата на близките и приятелите също е много важна част от терапията. Силно се препоръчва близките на пациент с депресия да му помогнат да потърси помощ и да го мотивират след първоначалната стъпка за търсене на помощ.