Клопиксол

Фармакотерапевтична група:
Невролептици (антипсихотици)

АТС-код: N 05 AF 05

Механизъм на действие:

Zuclopenthixol е невролептик от тиоксантеновата група.

Антипсихотичният ефект на невролептиците се свързва с блокирането на допаминовите рецептори, но също така се счита, че за това допринася и блокирането на 5‑HT (5-hydroxytryptamine) рецепторите. In vitro Zuclopenthixol е показал висок афинитет едновременно към D1 и D2 допаминовите рецептори, a1-адренорецепторите и 5-HT2 рецепторите, но няма афинитет към холинергичните мускаринови рецептори. Притежава слаб афинитет към хистаминовите (H1) рецептори и не проявява a2-адренорецепторна блокираща активност.

Фармакологични проучвания ясно са показали, че Zuclopenthixol decanoate в маслен разтвор притежава пролонгиран невролептичен ефект и че количеството медикамент, необходимо за поддържане на ефекта за продължителен период от време, е по-малко при депо препарата в сравнение с приложението на перорален Zuclopenthixol .

Терапевтични индикации:

Поддържащо лечение на шизофрения и други психози, особено със симптоми като халюцинации, налудности и мисловни разстройства, протичащи с ажитираност, двигателно неспокойствие, враждебност и агресивност.

Начин на приложение и дозировка:

Дозировката и интервала между отделните апликации трябва да бъдат индивидуално определени за всеки пациент с цел да се постигне максимално потискане на психотичните симптоми при минимални странични ефекти.

Zuclopenthixol decanoate 200 mg/ml

При поддържаща терапия дозата обикновено варира между 200-400 мг (1-2мл) всяка втора до четвърта седмица.

Отделни пациенти могат да се нуждаят от по-високи дози или по-кратки интервали между апликациите. Еднократен обем при инжектиране по-голям от 2 мл трябва да бъде приложен на две различни места.

Когато се преминава от перорален Zuclopenthixol или Zuclopenthixol acetate и.м. към поддържащо лечение с Zuclopenthixol decanoate трябва да се спазват следните препоръки:

1/ Преминаване от перорален Zuclopenthixol към Zuclopenthixol decanoate

Дневната доза пер ос, умножена по 8 отговаря на дозата деканоат, прилагана на всеки 2 седмици
Дневната доза пер ос, умножена по 16 отговаря на дозата деканоат, прилагана на всеки 4 седмици
Пероралният Zuclopenthixol трябва да продължи да се приема през първата седмица след първата депо инжекция, но в намаляващи дози.

2/ Преминаване от Zuclopenthixol acetate към Zuclopenthixol decanoate. Едновременно с (последната) инжекция Zuclopenthixol acetate (100мг), 200-400 мг (1-2мл) Zuclopenthixol decanoate 200 mg/ml трябва да се приложат интрамускулно и да се повтаря всяка втора седмица. Може да се наложи да се използват по-високи дози или по-кратки интервали.

Zuclopenthixol acetate и Zuclopenthixol decanoate могат да се смесят в една спринцовка и да се приложат като една инжекция (ко-инжекция).

Model.RightColumnImageAltText
Cookie Policy
Сега ще излезете от lundbeck.com