Болест на Паркинсон

Болестта на Паркинсон е прогресиращо състояние, което включва постепенна загуба на нервни клетки в ограничена област от мозъка, която води до затруднение при контролиране на движенията както и други, несвързани с движението симптоми.

Болест на Паркинсон - преглед

Болестта на Паркинсон е хронично и прогресиращо заболяване на мозъка, което най-често засяга хората над 60 годишна възраст.1 Пациентите с болестта на Паркинсон имат затруднен контрол върху движенията на тялото и това състояние се влошава с прогресиране на болестта. Накрая те стават неспособни да изпълняват ежедневните си дейности.

Симптомите на болестта на Паркинсон са резултат от загубата на нервни клетки в мозъка, която засяга контрола на движенията, както и други сфери като - настроение, сън и мисловна дейност. Не е известна точната причина за загубата на нервни клетки, но се смята, че включва комбинация от генетични фактори, фактори на околната среда и стареене.2

Симптоми

Класическите симптоми на болестта на Паркинсон – т.нар. „моторни” (двигателни/свързани с движението) симптоми – включват тремор, забавеност на движенията, скованост/ригидност на мускулите и проблеми с равновесието. Като допълнение се срещат и не-моторни симптоми, например депресия, деменция, болки, проблеми със съня и нарушения в храносмилането, кръвно налягане и др. Всички тези неща допълнително утежняват хода на болестта.

Болестта на Паркинсон е прогресиращо заболяване и с времето се появяват нови симптоми, а съществуващите постепенно се задълбочават. Все пак, болестта не е смъртоносна – пациентите могат да живеят от 15 до 25 години от момента на поставяне на диагнозата, което я превръща в дългосрочно (хронично) заболяване.3

Статистика

Болестта на Паркинсон е едно от най-честите неврологични (на нервните клетки) заболявания. През 2004 година тя е засегнала приблизително 5.2 милиона мъже и жени, като от 4 до 20 нови случая се установяват на всеки 100 000 души всяка година.4

Болестта на Паркинсон обикновено се развива при хора между 55 и 65 години,1 въпреки че ранни форми на болестта могат да се проявят и преди 40 годишна възраст.5 Проучване в 5 европейски страни е установило, че 1.6 % от населението на възраст над 65 години страда от болестта на Паркинсон.6

Тъй като риска от развитие на болестта на Паркинсон се увеличава с възрастта, фактът че има все повече хора в напреднала възраст означава, че броят на хората с болестта на Паркинсон ще нараства.7

Диагноза и лечение

Понастоящем няма лечение за болестта на Паркинсон, но след поставяне на диагнозата от лекар в повечето случаи симптомите могат да бъдат ефективно лекувани. Целта на терапията е да се контролират и облекчават симптомите, за да могат пациентите да продължават да изпълняват задълженията си и да се наслаждават на прилично качество на живот за колкото е възможно по-дълго време.

Лечението на болестта на Паркинсон обикновено включва лекарствена терапия и в някои случаи хирургическа намеса. Като допълнение, важна роля играят физическите упражнения, хранителния режим, допълващите терапии, емоционалната подкрепа и силната обвързаност на близките. Разбирането на същността на болестта, положителната нагласа към новата ситуация в живота, приемането на нови цели и предизвикателства са също толкова важни, колкото практическото справяне с болестта.

Пациент, страдащ от болестта на Паркинсон не бива да се страхува да потърси помощ, важно е да получи професионален медицински съвет.

Референции

1. Weintraub D, Comella CL, Horn S. Parkinson's disease-Part 1: Pathophysiology, symptoms, burden, diagnosis, and assessment. Am J Manag Care. 2008; 14(2 Suppl):S40-8.
2. Schapira AHV The management of Parkinson’s disease - what is new? Eur J Neurol 2011;18(Suppl 1):1-2.
3. Poewe W, Mahlknecht The clinical progression of Parkinson's disease. Park and Rel Dis 2009;15(Suppl 4):S28-S32.
4. de Lau LML, Breteler Monique MB. Epidemiology of Parkinson's disease. Lancet Neurology, 2006;5(6):525-535.
5. Grimes DA. Parkinson’s disease: a guide to treatments, therapies and controlling symptoms. London: Constable & Robinson Ltd, 2004.
6. de Rijk MC, Tzourio C, Breteler MM, et al. Prevalence of parkinsonism and Parkinson’s disease in Europe: the EUROPARKINSON Collaborative Study. European Community Concerted Action on the Epidemiology of Parkinson’s disease. J Neurol Neurosurg Psychiatry 1997; 62(1):10–15.
7. Dorsey ER, Constantinescu R, Thompson JP, Biglan KM, Holloway RG, Kieburtz K, Marshall FJ, Ravina BM, Schifitto G, Siderowf A, Tanner CM. Projected number of people with Parkinson disease in the most populous nations, 2005 through 2030 Neurology 2007;68(5):384-386.

 

Model.RightColumnImageAltText
Cookie Policy
Сега ще излезете от lundbeck.com